Първите плантации с пъпеши се появяват няколко века пр.Хр. в днешните Северна Индия и Афганистан.
В Европа жълтият плод идва едва през Средновековието. През XVII в. приближените на Людовик VIII го смятат за изискано лакомство. Александър Дюма-баща препоръчва да се яде със сол и пипер и да се полива с вино „Мадейра“ или „Марсала“.
Пъпешът включва голямо количество витамин С и Р, каротин, фолиева киселина, минерални соли и фибри. Той успокоява нервите и помага при малокръвие, умора, атеросклероза, сърдечносъдови заболявания, затегнат стомах и др.
Съдържа много вода и е идеалното освежаващо средство в жегите. В народната медицина се използва за изхвърляне на камъни от бъбреците и жлъчката.
Изсушените и смлени на прах семки от пъпеш пък се препоръчват за повишаване на потентността.
