Георги Чапкънов, или както всички го наричат Чапа, е роден във Вълчи дол през 1943 г. и тази години навърши 70 години. Завършва Художествената академия в София и специализира в Париж. Той е професор и ръководител на Катедра “Художествена обработка на метал” в Художествената академия.
Чапа е автор на статуята на света София, която се намира в центъра на столицата. Освен това е съавтор и на герба на републиката от 1997 г. Негови произведения могат да се видят в Ермитажа, в Международния олимпийски комитет в Лозана и повечето родни галерии. Носител е на редица награди от Япония, Индия, Италия, Франция и други.
- Господин Чапкънов, вие сте невероятен кулинар. Разкажете малко повече за специалитетите си?
- Преди всичко готвя дивеч. И най-вече пилета. Според мен те са най-вкусната манджа на света - пъдпъдъци, патици, гривеци, гургулици и много други. Те са изключително сладки животинки, заради които съм станал и ловец. Но напоследък съм станал много милозлив и не ми се ще да ги убивам. И затова и рядко ходя на лов.
- Предполагам, че като всеки ловец, ги приготвяте сам?
- Разбира се, жена ми готви другите манджи. Например пъдпъдъците изчиствам добре и отвътре намазвам с горчица. След това ги пълня с малки късчета от вътрешностите на птицата. Те са сварени предварително. Добавям още парченца филе "Елена", някаква хубава пастърма и суджук. Пилето се пълни с това нещо. После се затапва с половин триъгълниче от топено сирене. Птицата се увива в две пластини бекон. Затваря се в алуминиево фолио и се пече около час и половина. Аз познавам, че е готово, когато от фурната започне да идва невероятен аромат. Човек си облизва пръстите. Правя и задушена патица. С други думи, това са все красиви неща, които аз готвя и не искам друг да се занимава, за да не сбърка.
- Не правите ли и постни манджи? Споменахте вашата съпруга?
- Тя прави всичко и то превъзходно. Не желая да я сменям, най-малкото пък заради това. Тя е една скъпа, мила жена, която безкрайно много обичам и която се грижи за фамилията, както никой друг. Прави перфектно всичко, за което можете да се сетите - баници, гювеч и други.
- Предполагам, че любовта към дивеча е още от времето, когато сте били дете?
- Така е, и тогава обичах много да ям дивеч. Баща ми беше изключителен ловец. Това е било най-вкусно, с което сме се захранили аз и моята сестричка, Бог да я прости. Като малки умирахме за същите неща, за които ви разказах.
- От него сте научили сигурно и рецептите?
- Не, от майка ми. Тате можеше само да ги трепа и оставяше всичко в ръцете на майка ми.
- Тази година навършихте 70 години. Казват, че кръглите годишнини са за равносметки.
- Равнометката ми хич не е хубава - много съм стар. Но пък от друга страна се чувствам суперстар и всичко е наред.
- Господин Чапкънов, кога е следващата ви изложба?
- Тя е отворена от 3 септември в Пловдив, в Стария град, в галерия "Възраждане". Изложбата няма да е много голяма. Ще представя рисунки и картини със сюжети от Библията. Това ми вдъхва живот. Непрекъснато се занивам с такива неща, за да не се чувствам чак толкова ненужен.
