Египтяните първи опитват гъши дроб
Има един деликатес, пред който се прекланят всички известни готвачи и ценители в света - гъшия дроб. От години обаче се спори дали е полезен, след като е толкова мазен. Природозащитниците пък винаги напомнят, че за да се сервира на трапезата ни, гъските са изживели истински ужас. Те се хранят насила и преяждат поне две седмици. За да стане още по-голям техният дроб, те не бива и да се движат.
Въпреки това рядко ще намерите човек от елита на Европа, който да ви откаже порция гъши дроб. Напротив, смята се, че всеки изискан ресторант е длъжен да предлага поне един специалитет с продукта. Докторите пък успокояват хората, че мазнините в гъшия дроб не са опасни за здравето и дори понижават нивата на вредния холестерол в кръвта ни.
Историята на деликатеса започва доста преди да се роди съвременната ценена френска кухня, към която принадлежи т.нар. фоа гра. В превод това означава "тлъст дроб", което го описва напълно. Първите, които посягат към него са египтяните. С други думи, гъшият дроб е част от трапезата ни от 5000 години насам. Древните стопани забелязали, че когато птиците им преядат, черният им дроб се увеличава. Когато заколили една такава гъска, установили, че той е и доста по-вкусен от обикновения.
Доказателство за това са изображенията в гробницата на един от най-уважаваните офицери в Египет - Мерерука. На стените и до днес се вижда как работници хранят гъски насила.
Скоро стотици птици станали част от домашните стопанства и собствениците им започнали да ги хранят по специален режим - колкото се може повече. Египтяните им давали това, което обичат. Увеличили само количеството.
Няма данни дали гърците са се възползвали от този деликатес, но Омир например признава в един свой ръкопис, че е впечатлен от вкуса, без да уточнява къде е опитал специалитета.
Когато римляните разбрали какъв деликатес се крие под перата на птиците, те усъвършенствали храненето, с цел още повече да подобрят вкуса. И започнали да угояват гъските си с фурми. Местните готвачи веднага се захванали да експериментират с новия продукт и създали десетки рецепти. Двете най-хубави били записани в „Изкуството на готвенето“, единствената оцеляла древноримска готварска книга от IV век.
Интересно е, че когато Римската империя загинала, рецептата не останали нито в източната, нито в западната й част. Начинът на хранене и готвене на фоа гра попадал в ръцете на евреите. И то от рода Ашкенази. Години по-късно, те емигрирали към Европа и се установили по поречието на река Рейн. Така фоа гра се завръща на Стария континент. Новодошлите научили местните хора да използват гъшата мас вместо масло или каквато и да било друга мазнина.
В средните векове деликатесът се превърнал в едно от най-желаните блюда. Историците разказват, че през 1778 година маршалът на Франция и управител на Страсбург маркиз дьо Контад, поискал от готвача си невероятен специалитет, който точно да отразява вкуса на френската кухня. Нещо, което не може да се сбърка. Жан-Пиер Клоз, главен готвач на маркиза, дълго мисли какво да поднесе на своя господар. Накрая се сетил и за гъшия дроб. Но тъй като трябвало да се представи и пред гостите на управника, той решил да измисли собствена рецепта, която да накара всички да ахнат. И успял. Пожънал невероятен успех с гъшия си дроб, приготвен в сланина и обвит в тесто.
Маркизът бил удивен. И затова помолил готвача си да направи още една порция - за краля. По това време, на власт във Франция е Луи XVI. Клоз лично доставил произведението си в двореца. Кралят бил възхитен и му подарил, още същия ден, 20 уникални пистолета. За господаря му дори се оказал по-щедър - дал му земя в Пикардия.
След като Жан-Пиер разбрал каква златна мина държи в ръцете си, той напуснал маршала и започнал да готви фоа гра за обикновените хора. Намерили се достатъчно ценители на хубавата храна, които да плащат прилични суми за специалитета.
Години по-късно, готвачът на парламента в Бордо решил да се запознае с тази невероятна рецепта. Бил категоричен, че тя може да се направи още по-добре и да изглежда още по-изискано. Затова добавил черни трюфели за разкош. Ако днес си поръчате гъши черен дроб, ще ви го сервират по тази окончателна рецепта.
Както всичко, което се харесва на хората, и фоа гра скоро започнал да се произвежда като готов продукт. През 1803 г. Филип Арцнер се нагърбил със задачата да го пакетира и продава.
В днешно време можете да си купите тази вкуснотия от всеки магазин. Запомнете, че с най-ниско качество е пастетът от черен дроб. Въпреки че идеята за използването му се е родила в Египет, днес рецептата се смята за част от историческото и културно наследство на... Франция.
