Постоянно експериментирам и не мога да повторя ястията си
- Госпожо Карадочева, вие сте известна като добра кулинарка. Споделете някои хитринки.
- Обичам да експериментирам за близките и за приятелите си, на които много им харесва. На нищо в този живот не гледам чак толкова сериозно, колкото на децата си и на вярата си в Бог. Всичко останало правя малко между другото.
- С какво експериментирахте последно в кухнята?
- Аз си измислям непрекъснато. И когато някой ме попита какво съм сложила, не мога да повторя рецептата. После пак се опитвам, но не става същото. Например скоро направих една грахова супа, която имаше феноменален успех. Но понеже аз самата съм малко като името на вашия вестник - лакомичка, усещам какво трябва да сложа. Ще ви кажа как я направих. Задуших мъничко лук в масло, сложих една консерва грах, след което го пасирах. Разредих го с малко водичка, сложих вегета и черен пипер, и пак едно парченце масло. Когато завря хубаво, реших, че є липсва нещо. Сложих є салвия. Отделно запържих бекон на малки парченца и го изсипах и беше божествено. Синът ми скоро е имал гости и направил такава. Каза, че е била много успешна. А това си беше напълно измислена супа
- Какво готвите най-често?
- Често правя нещо много лесно и бързо. Това са крокети от пиле. Сварява се пилешко месо, да кажем около половин килограм. Слагат се около три-четири твърдо сварени яйца. Месото и яйцата се нарязват на много ситно. След това се прави един сос бешамел. Смесваме трите неща и правим крокети. След това потапяме в брашно, яйце и галета с настърган пармезан. Това се панира и е прекрасно, а и много лесно. Има и едно месо, което приготвям много често. Него съм кръстила „Мързеливата Богданка”. Става фантастично – и месото, и сосът. Това е най-мързеливото нещо на света.
- Спомняте ли си някой кулинарен съвет от майка ви?
- Да, тя ми казваше, че в готвенето може да се експериментира, но в сладкишите - никога. Те трябва да са строго премерени. Когато пише 125 грама, трябва да се сложат наистина 125 грама. И това е точно така.
- Някакви съвети към младите домакини?
- Да си измислят. Да си фантазират и винаги да готвят с любов - тогава всичко става хубаво. Да си представят какъв вкус искат да има това, което приготвят. И вече започват да слагат люто, солено, горчиво и сладко, и изобщо каквото трябва. Експериментирането е най-приятното в кухнята. Знаете, че подправките правят кухнята, защото навсякъде по света продуктите са едни и същи, но ястията са различни. Освен това се иска и настроение, за да готвиш. Когато не съм на кеф, дори не ми се влиза в кухнята. Обичам да готвя за нещо или за някого. Понякога пък решавам да приготвя нещо и се чудя кого да поканя, за да имам стимула да го направя по-хубаво.
Аз винаги готвя за моя приятел Боян Иванов, но той никога не го харесва. Между нас има някакво състезание. Само последния път хареса месото, което бях направила. Но на него никога не му е достатъчно солено или достатъчно сладко. И винаги си слага още нещо. Но не казва, че ще го направи по-добре, а може. Но той готви съвсем различни неща, неговата кухня е друг тип. Той например обича мазно, а аз – не. Но това е приятелска закачка.
- Какво приготвяте на внуците си?
- Единият е на 2 години и 7 месеца, а другият - на 4 месеца. Големият нищо не иска да яде и не мога да го привлека с нищо. Обича царевични пръчици, солети и шоколади.
