Григоров отказва работа в института „Пастьор”
Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus или по-известна като Lactobacillus bulgaricus – Лактобацилус булгарикус е онази бактерия, която създава българското кисело мляко. Кръстена е на нашата страна по една основна причина – само у нас може да се намери в естествено състояние.
Докторите обясняват и действието на уникалната бактерия. Тя се храни с лактоза и произвежда млечна киселина. Именно тя се използва за съхраняване на млякото. И това е само едно от свойствата на бактерията. Според различни проучвания в слеващите години става ясно, че така приготвено, киселото мляко е невероятен пробиотик. Освен това тази храна е и в основата на нашенското дълголетие. И до ден днешен се знае, че тази бактерия вирее напълно свободно и лесно, но само у нас.
През 80-те години на 20 век, отново наш учен – проф. Никола Александров, разработва един от първите силни пробиотици, направен от кисело мляко на прах. По този начин той успява да извлее само полезната част на продукта, тъй като в една кофичка от бялата благодат има твърде много вещества, които не дават ефект върху организма.
Откривателят й е 27-годишният студент медицина Стамен Григоров. Той е роден през 1878 година в трънското село Студен извор. Завършва гимназия в столицата. По-късно следва естествени науки в Монпелие. За да направи докторантурата си, се мести в Женева. Там става асистент на проф. Леон Масол. Именно той го насочва да изследва прекрасното кисело мляко, което Стамен получавал по пощата от съпругата си Даринка, която го чакала в България.
Първоначалното име на уникалната бактерия е „Бацил А”. По-късно обаче получава и името булгарикус в чест на своя откривател.
След като предизвиква световен интересен, Григоров получава предложения за редица високи постове като например професор в Женевския университет и директор на института „Пастьор” в Сао Паоло.
Той отказва всички и само няколко месеца след пометното си откритие се връща в родното си село. Там става околийски лекар, както и управител на болницата в града. И до днес тя носи неговото име.
Само година след като разказва на света за уникалната българска бактерия, той успява да направи и противотуберкулозна ваксина и то по времето, когато има епидемия от тази болест в цяла Европа.
По-късно той става военен лекар. Участва в Балканската война, както и в Междусъюзническата. Във втората е ранен неговия брат Христо. Въпреки усилията на Стамен обаче, момчето си отива на 32 години. През първата световна война откривателят на бацила на киселото мляко отново отива на фронта и се бори с холерна епидамия в Петричко. След завръщането си у нас получава орден „За храброст” и медал „Червен кръст”.
През 1922-1924 година успява да изпробва ваксината си в клиниката на проф. Парашкев Стоянов в столичната Александровска болница. До края на живота си продължава изследванията си върху туберкулозата. Той умира с София през 1945 година, а работата му е продължена от неговия син Александър. Едва през 2006 година, в с. Студен извор е направен музей на киселото мляко. Той се намира близо до родната къща на българския гений Стамен Григоров.
