Кръчми и механи съществували от древността
Ресторантът е онова притегателно заведение, което предлага храни и напитки. И не губи своята популярност вече векове наред. Думата идва от френски и означава „възстановяване“.
Първите истински заведения, приличащи на днешните, се появяват в Китай преди повече от осем века в най-големия културен и икономически център по онова време – Хангжу. В началото те предлагали само чай, но бързо след това започнали да сервират и отбрани местни ястия за заможните си клиенти. Тези места бързо се развивали, защото в градовете имало огромно население, а китайците отдавна си служели с хартиени пари, с които можели лесно да се разплащат. Два века по-рано започнали да се оформят заведения, донякъде приличащи на кръчми. Но те били места, предназначени повече за хазарт и проституция, отколкото за наслада от храната.
С течение на годините, все повече клиенти идвали само, за да хапнат нещо. И се появил проблем – всеки искал различни неща. Често преминаващите търговци например поръчвали специалитети от родните си места, за които готвачите не били и чували. Затова опитните вече китайски ресторантьори намерили решение – създали менюто, което познаваме и до днес.
Смята се, че по това време в Западна Европа вече е имало десетки кръчми, механи и страноприемници, които са предлагали топла вечеря и легло. На практика те повече са се доближавали до първите хотели по тези места. Въпреки че на Стария континент има десетки заведения, които твърдят, че са открити преди пет или шест века, единственият ресторант, който може да докаже кога е започнал да предлага вкуснотии, е Собрино де Ботин в Мадрид, Испания. Мястото, предназначено за гастрономи, е записано дори в книгата на рекордите Гинес, защото официално отваря врати през 1725 година. Това не е случайно заведение. В него е бил келнер дори легендарният Франсиско Гоя. Той прекарал там времето си, докато чакал да го приемат в Кралската академия за изящни изкуства в Мадрид.
Много историци спорят обаче откога европейците са започнали да се хранят на специални места. Според някои първите заведения отварят врати във Франция, други обаче свързват историята им с прогреса на Римската империя. И този факт не е случаен. В Древен Рим храненето е било символ на общността и на връзката й с нея. Затова почти на всеки ъгъл е имало механи, които предлагали повече напитки, но и отбрани ястия. Римляните ги наричали термополиси. Те били голямо улеснение за жителите на империята, защото малцина от тях имали кухни у дома. И можели да се насладят на готвена храна само в термополисите. Само в Помпей например те са били повече от 150.
Доста по-късно, около 1790 година Франция изместила всички евпорейски страни от първите места по брой и качество на ресторантите. Причината била Френската революция. След нея царските готвачи били изхвърлени на улицата и не успявали да си намерят работа. Тогава много от тях си направили собствени ресторанти. Така на чудните им специалитети вече се радвали и обикновени хора, а не само кралските особи. Смята се, че за десетина години, опитните майстори успели да създадат повече от 500 ресторанта на територията на страната. Изисканият подход и качественото обслужване бързо накарало заможните хора и политиците да търсят там място за делови и лични срещи. И по естествен начин заведенията се превърнали в център на социалния живот. Именно тези промени в използването на ресторантите, накарало техните собственици да забравят за общите помещения и места за сядане, и да внедрят днешните маси за малки компании или влюбени двойки, както и още по-удобните сепарета.
Кои са най-добрите
Както вече казахме, ресторантите били център на социалния живот. Затова започнали да се отварят на всеки ъгъл. През 1900 година един французин, Андре Мишелин създава първият гид в необятния свят на ресторантьорството. Идеята се родила спонтанно – Андре и неговите колеги обикаляли незнайни кътчета из Европа, за да продават един нов продукт – автомобилни гуми. Той помолил търговските пътници, които работели за компанията, да описват как са обслужени във всяко едно място за хранене. Дали порцията им е била топла, вкусна и красиво оформена, как се е държал сервитьорът и разбира се, как им се е видял салонът на заведението. Отначало тези справки били предназначени за вътрешна употреба – търговските пътници се ориентирали къде да преспят и да хапнат само по записките на своите колеги. Постепенно, до 1920 година, гидът се давал дори и на клиентите – ако закъсат на пътя, да знаят към кое заведение да се ориентират. След 1920 година обаче, тези ценни книжки започнали да се продават. Три години по-късно се отделят страници само и единствено за ресторанти. Страници, които и до днес плашат всеки готвач по света. Защото вече никой от тях не знае кой го оценява. Инспекторите идват под прикритие и никой не разбира кога и как е бил проверена и класифицирана храната им.
Гидът има три степени, отбелязвани със звезди. Първата означава „отлично заведение“, втората – „заслужава си да се отклониш от пътя“. Най-ценни за всеки лакомник са ресторантите с три звезди. Според класификацията, това са „заведения, за които си заслужава да планираш отделно пътуване“.
