Тунквана означава потопена в шоколад
Хубавите хрупкави вафли, които всеки от нас познава днес, водят началото си още от времената на Древна Гърция, убедени са доста учени и историци. Има и противници на тази теория, които са категорични, по онова време не са се правили вафлени кори, а тънки хлебчета. До днес не е останал списък на съставките, които са ползвали елините.
Но сигурно се питате как тогава познаваме вафлите днес. Тези вкуснотии, които хапваме в днешно време, са изработени в Холандия. Първата е направена през далечния VII век.
Материалите били прости - останали стари трохи от хляба, замесени с мед. Както става обикновено, новият десерт бързо обиколил континента. Всеки добавял по нещо - ядки, шоколад.
Точно 400 години по-късно, когато вече всички в Европа произвеждал вафли, майсторите на този десерт поискали да се отделят от колегите си хлебари. И това наистина станало. Те отворили собствени дюкянчета. В тях те изграждали малки пещи, които можели да поберат формите с тестото за вафлите. Те не били като тези за хляба. Представлявали клещи с големи кръгове накрая. Тестото се поливало от едната страна и се стискало, за да се получи тънка кора. Клещите или формите били направени от чугун и затова били много тежки. Нямало как да се направят по-големи, защото хлебарите нямало да могат да ги вдигат. Затова да печеш вафлени кори си останало трудоемка работа още доста години.
Още по времето на пъвите майстори, имало спорове за шарката на сладкото изделие. Въпреки че Европа е имала указ, обясняващ, че тя може да е само тип пчелна пита, много от майсторите добавяли листа и какво ли още не. Това била тяхната запазена марка, защото тогава технологията не била напреднала толкова много. И вафлите се продавали без шоколад отгоре.
Но както става обикновено, всички открития бързо се механизират. Това се случило през 1893 година. На Световното изложение в Чикаго била представена първата унакална машина за производство на сладките кори.
Австроунгарците били направо луди по вафлите и започнали да ги правят кръгли или пък да ги режат на дребни парчета. Правилото им било да се слагат само по четири пласта крем.
Сигурно се питате как чудното творение се е преобразило и във фунийката на сладоледа. Отговорът е прост - търговският нюх на двама производители. Единият правел сладолед, а другият - вафли. Годината била 1904 година. Двамата господа се оказали на съседни сергии на местни я пазар. След като си говорили цял ден, решили да направят и общ бизнес. И оттогава до днес едното не може без другото.
Минали доста години от създаването на вафлата, до момента, в който тя попаднала в първата си опаковка.
Доста десетилетия по-късно майстори на вафлите открили, че малките десертчета могат да се поливат с шоколад или да се добавят ядки под глазурата. Сигурно понякога сте се чудили и какво значи "тунквана"? И то при положение, че може да се открие и на други кутии - например с бисквити? Тунквана идва от немския глагол tunken, което буквално означава потопявам. В нашия случай в шоколад.
Напоследък много се говори за това, че те са вредни и съдържат опасни за здравето мазнини. Въпреки това те за дълго ще останат любимия десерт на малки и големи.
