"Отивате на пазара и купувате един овнешки бут. Счупвате го на две, за да може да влезе в тенджерата и го сварявате. Във водата слагате една лъжица сол. Чакате да изври водата, след това е готово. Хората все искат да слагат много подправки. Няма нужда. Вкусът на месото е повече от чудесен", описва любимата си рецепта легендарният български режисьор Джеки Стоев и казва, че тя е радост за всеки истински лакомник. "Най вече, защото не отнема повече от една минута работа", смее се чешитът. В сравнение с чистото варено месо, обаче има само едно ястие, което може да го изкуши по-силно и това е гювеч с овнешко. "Даже съм го поръчал на жена ми за Нова година", признава той. Причината да си го позволи едва тогава е, че от няколко месеца е минал в катеторията на хората, които се хранят здравословно.
Когато бил дете обаче приоритетите му били други. "Не бях опитвал печено месо. Тогава се смяташе за разхищение. Обикновено месото се правеше на манджа. Една нощ вкъщи обаче не се стърпях, отидох и си отрязах едно парче тайно. Опекох си го и беше страхотно", спомня си режисьорът. Соцдействителността оставила и върху него своя отпечатък. "Едно време в магазините нямаше кой знае какъв избор. А единственото, което имаше през зимата бяха морковите. Затова ги мразех. Преди няколко години обаче открих, че са чудесни. Но сега магазините за плодове и зеленчуци са други. Някои са по-богати от ботаническа градина", обяснява още той.
Не обича десертите, но има нещо, което обича безкрайно. "За мен няма нищо по-вкусно на света от бадем с фурма", категоричен е режисьорът.
Въпреки че слагането на зимнина е традиция в България от векове, Джеки не се включва във всеобщия ритуал. "Обичам зимнина, но не и да я слагам. А и не ме бива. Трябва да се внимава в пропорции и т. н. Предпочитам да участвам в крайната фаза на процеса - когато зимнината вече е на масата", смее се Стоев.
От близо 40 години Джеки се подлага на лечебно градуване. За тези години е успял да го изучи подробно и е категоричен, че то само може да помогне, но не и да навреди на човека. "Когато едно животно се разболе или счупи крак, то спира да яде докато не оздравее. Кой кара вълкът да гладува, след като той не е чел книгите на Лидия Ковачева? Природата.", обяснява той. Припомня веднага и три от най-великите имена в медицината, които се лишават от храна за дълъг период от време и това са Това са Хипократ, Авицена и Парацелз. Често предписвали и на пациентите си този начин на възстановяване. "Благодарение на гладуването се освободих от няколко болести - язва на дванадесетопръстника, ингвинална херния, хронично и упорито възпаление на уретрата, което десетина години съм лекувал безуспешно при най-добрите български и немски специалисти", разказва още режисьорът. Но какво се случва през тези дни в човешкото тяло? Дали то не страда? "О, не. В първите няколко дни жлезите на стомаха престават да секретират стомашен сок и започват да изливат в стомаха всички необходими за поддържането на живота вещества - аминокиселини, витамини, минерали и т.н.и т.н. И то в точните пропорции, необходими за организма. Така че, може да се каже, макар и да звучи абсурдно, че по време на глад човек се храни най-пълноценно и балансирано. Разбира се количеството е малко и трябва да се избягват големи физически усилия".
Джеки Стоев не гладува от вчера. Разказва, че се подлага на терапии по 10, 15 и дори 40 дни от 4 десетилетия насам. "Общо ми се събира около година и половина", обяснява той.
И като става дума за рецепти, веднага го питам дали е открил тази на щастливия живот. "А, за това няма рецепта. То не е въпрос на имане или нямане на нещо, а е до характер", убеден е той. "Сещам се за толкова примери от историята. Има толкова нещастни, но богати хора. Синове на известни фамилии, които в крайна сметка се самоубиват. Знам за два случая, в които не успяват дори да свършат с живота си, а само ослепяват. През следващите месеци те стават коренно различни хора. Така че щастието не в парите, няма необходими неща за него", обяснява Джеки. Като истински режисьор, той има друг поглед върху живота. "Прави ли ви впечатление напоследък, че никой не знае разликата между радост и удоволствие. Удоволствие може да се получи, радостта обаче не може, трябва да я почувстваш вътрешно. Например да се качиш на един връх не е удоволствие, но когато стигнеш горе се радваш. Затова радостта е доста по-висока категория от удоволствието", завършва той своята теория. Има обаче своя филисофия и по въпроса дали ще се оправим. "Ето, Моисей навремето е водил хората си 40 години из пустинята, за да забравят робството. Ето при нас вече минаха 25 години, остават още 15 - какво толкова, ще издъжим и тях", оптимист е Джеки Стоев.
