Празникът Св. Константин и Елена се чества днес от всички именици, а в Югоизточна България и Родопите е ден за нестинарски игри и празник на овчарите. 21 май отбелязва края на пролетта и прехода към лятото, в аграрен план именно това е времето, през което магически се осигурява бъдещо плодородие и здраве.
Празникът започва няколко дни преди денят на св. Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото.
На мегдана предварително е приготвена и голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а междувременно всички са се събрали около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда.
Когато огънят стихне, останалата жарава се разстила в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. Константин и Елена.
След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан. На този ден празнуват всички с имената Константин, Елена, Еленко, Елка, Лена, Ленко, Ленка, Еленица, Костадин, Костадинка, Куна, Къна, Кочо, Коста, Койчо, Динко, Деница, Стоян, Стоянка, Стойо, Светла, Светлана, Ленко, Траяна.
