Мощите на светицата церят недъзи и част от тях са в София
Православната църква почита днес паметта на Св. Великомъченица Варвара.
Житието й гласи, че по времето на император Максимиан в Илиопол живял един богат и знатен човек, на име Диоскор. Когато жена му умряла останала единствената му дъщеричка Варвара, която пазел като очите си. Девойката била много красива. В своите богати стаи, построени на висока кула Варвара не виждала никого, освен възпитателките си и слугините.
Веднъж от високото си жилище, загледана в красотата на природата, в минути на съзерцание и размисъл, запитала възпитателките си „Чия ръка е създала тая красота?”, а те й отговорили, че природата и вселената са създадени от боговете. Но девойката се усъмнила. От езическото си възпитание тя смятала, че боговете са създадени от човешките ръце и че те са направени от злато, сребро и камък, че нямат нито чувства, нито разум. И все пак, съзерцавайки природата, любознателната девойка достигнала до извода, че навярно има истински Бог. По такъв начин с мисълта и сърцето си тя се издигала към създателя.
Варвара пораснала и баща й Диаскор вече мислел да я омъжи. Тъй като богатствата на бащата били широко известни, явили се много кандидат женихи. Варвара обаче не искала баща й да говори за женитба. За това помолил визпитателките да й позволяват да се среща с други млади девойки, които се омъжват, надявайки се по този начин, че и дъщеря му ще прояви такова желание. Между тях имало и християнки и от тях тя чула за Господ, който създал небето и Земята, от тях узнала за Исус Христос, за неговите чудеса, страдания и смърт. Тя започнала да мисли и да желае само едно - да стане християнка и да се отдаде на вярата в Христа и неговото учение. И желанието й било изпълнено – свещеник я кръстил.
Диоскор обаче научил за това и започнал жестоко да бие дъщеря си. След това я заключил в тъмна стая. После решил да я отведе при управителя на страната – Мартиан и предложил да постъпи с нея както сметне за добре.
Управителят Мартиан не допускал, че ще срещне такава дързост и твърдост в девойката. Дълго я увещавал, да не погубва младостта си, но тя била непреклонна и я подложили на мъчения. Накрая я осъдили на смърт и сам жестокият баща Диоскот, с меч в ръка водел дъщеря си към мястото за изпълнение на наказанието и я убил. Още същия ден бащата и управителят Мартиан били постигнати от Божия гняв. Разразила се страшна буря и двамата били поразени с гръм.
Съгласно източници, понастоящем мощите на Св. Великомъченица Варвара почиват в Киев, а една малка частица от тях се намира в София в църквата „Св. Преображение”.
Според народните вярвания у нас, Варвара e сестрата на Св. Сава и Св. Никола и нейният ден e подготовка за техните – „Вapвapa - вapи, Caвa - пeчe, Никола- гости поcpeща”. Широко разпространено е поверието, че Св. Варвара е покровителка на детските болести. В отделни региони, от рано сутринта по къщите обикалят групи от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие.
Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета. За здраве и за омилостивяване на болестите, жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата.
Днес се разрешава и яденето на риба от постещите.
Къпана питка
Продукти
3 яйца
1 чаена лъжичка сол
1 супена лъжица захар
3 супени лъжици олио или разтопено краве масло
1 кг брашно
пакетче прясна мая за хляб
1/2 литър прясно мляко
Приготвяне
Замесете натрошената мая с малко мляко, захарта и малко брашно, за да се получи кашичка. След това проявете оставете маята да бухне.
Някога бабите ни са пресявали брашното по два пъти - за да няма нечисти помисли у хората, които ще ядат от питката, но и за да остане най-чистото брашно. Сипете брашното в тава и в средата направете „кладенче” - малко празно пространство, в което слагаме бухналата мая, разбитите яйца, солта и мазнината. Като добавяте прясното мляко, замесвате тесто, което месите, докато стане идеално гладко.
След това трябва да сложите полученото тесто в тензухена кърпа и да го пуснете в голяма тенджера в хладка вода. Затова тази питка се нарича къпана питка. Когато тестото е готово, или „изкъпано”, то изплува на повърхността на водата повече от половината. Тогава трябва да го извадите от кърпата и да го омесите отново с брашно, за да не ми лепне на ръцете.
Едва тогава можете да оформите пита, която да поставите в намаслена тава, да я намажете с жълтък, разбит с малко вода и да я поставите в студена фурна.
Тази питка не трябва да се пече в предварително затоплена фурна. Температурата на фурната трябва да е умерена - 150 градуса. Печете около 30-40 минути и проверявайте готовността със суха клечка. Готовата питка завийте в кърпа за 10-15 минути.
