Историята на пицата, която днес се прави в десетки разновидности и вкусове, се е появила още по време на Римската империя. Уникалният специалитет, в който можете да смените абсолютно всяка съставка, става популярен по света едва през XVIII век. Но пък може да „се похвали”, че е единственото ястие, признато от Юнеско за нематериално културно наследство на човечеството. Защото е любимо ястие на хората по целия свят.
Но как започва всичко?
Смята се, че първите рецепти са още от времето на римляните и египтяните. Всяка от цивилизациите в Средиземноморието правела свой вариант. Фараоните дори въвели това специалитет в празничното меню. На рождения ден на владетеля винаги се сервирали питки с подправки. Уникалното в случая е, че точният опис на съставките се е запазил и до днес. За да се докоснете до близо два века история, можете да отидете в Италия и да си поръчате пица „Бианка”. И ще се насладите на угощението на фараона. Докато в Северна Африка питчиците били само с подправки, то в Елада към тях се добавял и сос. Херодот обяснява в един от своите ръкописи, че рецептата навлязла от Вавилон.
Римляните освен всичко друго, дали и име на новата вкуснотия – „плацента”. На латински „пицеа” се наричал всеки печен на пещ хляб.
Заради глада в южната част на Италия, пицата се превърнала в основен начин за оцеляване. Всяка домакиня в Неапол можела да направи тънка хлебна кора от брашно, мас и зелени подправки. Малко преди печенето, я поръсвала със сирене.
Една от най-големите революции в пицата станала факт отново благодарение на бедните семейства в Европа. Когато били докарани първите домати от Америка, благородниците ги обявили за отровни и ги отглеждали само като цветя. Хората, които нямали с какво да се хранят обаче решили да рискуват и започнали да използват червените зеленчуци. И за почуда на всички, нито умирали, нито се разболявали.
С напредването на годините, върху пицата започнали да се слагат продукти като аншоа, както и всякакви видове меко сирене. Скоро в главата на опитен бизнесмен се родила идеята да се направи първата пицария. Тя отворила врати през 1830 г. и се казвала Antica Pizzeria PortAlba. Именно там, за първи път е направено обзавеждане, което днес можете да видите в почти всяка пицария.
Много скоро, пицата започнала да се доставя по домовете, както се прави сега. По онова време майсторите нямали пещи като днешните. Затова правели огнищата си от застинала лава. Само тя можела да се нагрее до невероятните за тогавашното време 400 градуса.
Сещате се, че славата на ястието бързо стигнала да ушите на кралските особи. Едно лято набързо си спретнали тържество, а основното блюдо била пицата. Тя се сервирала в лятната резиденция на неаполитанския крал Фердинандо IV и съпругата му Мария Каролина. А поводът бил повече от изискан – рожденият ден на кралица Маргарита Савойска, съпруга на крал Умберто I. Двете семейства се радвали на истинския празник от вкусове. Били сервирани три вида пица. Но един останал завинаги в сърцето на кралица Маргарита – пицата с моцарела, домати и босилек. Още на следващия ден тя изпратила писмо до майстора – Рафаеле Еспозито. Оказало се, че човекът имал усет за бизнес и веднага кръстил пицата на своята кралица. Така направил произведението си известно по цял свят.
