„Когато аз бях малка, бяха времена на невероятна беднотия”, започва своя разказ звездата на родната художествена гимнастика Нешка Робева. Тя е родена в Русе през 1946 г. Военните години са едни от най-тежките за българите. „Вкъщи се готвеше само супа или яхнийка. Евентуално два пъти в месеца се правеше нещо с кайма. И причината за това беше, че тогова майка ми взимаше заплата или аванс”, допълва тя. Докато още била в родния Русе обаче, не се отдавала на лакомства. „Десерти никога не е имало. Но пък имаше дървета - отиваш, откъсваш някакъв плод и това е”, разказва тя.
„Както казва нашият бивш премиер “всички ядяхме филията с мас, сол и пипер. Някои заместваха маста с олио”. Както е било за всички, така е било и за нас”, смее се още знаменитата гимнастичка и треньор. „Бяха бедни години, но поколението, което израстна тогава беше много по-здраво от днешното. Неволно сме водили един много здравословен начин на живот. По това време условията не са позволявали друго. През зимата винаги имаше чай, но пък захарта беше малко. Бонбоните и шоколадите се появиха твърде късно. Така родителите ми, без да искат, са ме хранили по законите на разделното хранене. Това даваше природата тогава”, обяснява Робева рецептата на доброто здраве. Малкото автомобили, липсата на нитрати и генномодифицирани храни са били гаранция за дълголетие, въпреки заглъхващите военни събития.
Още крехко дете, Робева тръгва по трудния път на професионалния спорт, който изисква винаги да си перфектен. Първо завършва хореографско училище, а после и Спортната академия. Тя е част от националния ни отбор по художествена гимнастика по времето, когато негов треньор е Жулиета Шишманова. Заради перфектните си съчетания като състезател, публиката винаги скандира “Нешка няма грешка”. Когато става треньор, създава много шампионки в трудния спорт.
Въпреки че фините тела са задължителни за сложните съчетания и често се извайват с тежки диети, тя признава, че никога не се е лишавала от нещо. „Можех да се контролирам. Когато напълнявах малко, смъквах като се ограничавах. Например в такива периоди съм вечеряла само чаша кисело мляко и една ябълка”, спомня си треньорката сега – години след като не се състезава. Режимът влизал в действие само, за да се нормализира теглото.
Като всяка домакиня от старата школа и Нешка знае умело да се справя с вкусностиите вкъщи. „Умея да готвя, но вече не го правя. Нямам време, сили, а и няма за кого”, признава със съжаление тя. Като всяка истинска българка, и Робева е почитател на родните гозби. „Обичам боб, лютеница, баница. Обожавам домашната българска кухня”, категорична е легендата на родната гимнастика. Но признава, че харесва и много от специалитетите на китайската и японската кухня. „Обичам люто. Но месо ям изключително рядко”, обяснява Нешка.
Както е майстор в залата, така Робева е майстор и на пълнените чушки. „Всички харесват пълните чушки, които правя. Приготвям ги много добре”, казва още треньорката. Допълва, че „ същото се отнася и за боба и картофената яхния. Не правя сложни специалитети, защото те отнемат много време”, признава си тя. Ангажиментите й от години не й оставят свободно време. Близките на Робева разказват, че единствено редът и дисцлината, които е научила от спорта, й дават възможност да се справя с толкова задачи наведнъж.
Спомня си обаче, че когато имала повечко свободни минутки правела котлет по сръбски. „Беше много вкусен. Приготвях и една моя измишльотина, която приличаше на тортиля”, смее се треньорът.
Като всеки човек обаче и тя има слабо място. И веднага си признава кое е то. „Има едно нещо, от което не мога да се въздържа. Това е препечена филийка с тънко парче сланинка. До мен да има камина и чаша червено вино. А навън да вали сняг”, разказва тя с удоволствие в гласа и погледа. Казва, че засега това й се случва един път в годината и си пожелава да има още много зими през себе си.
