На 24 ноември православната църква почита паметта на св. великомъченица Екатерина.
Св. Екатерина е християнска светица и мъченица, една от най-образованите жени на своето време. В българските традиции този ден е познат като Катерининден и светицата се чества като покровителка на майките.
Според преданието Екатерина е била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет, по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, Екатерина получава блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени.
Тя заявява на родителите си, че ще встъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства кандидатствали за ръката на красивата Екатерина, но никой не бил одобрен.
Майката на Екатерина тайно изповядвала християнството, я изпратила при един отшелник, който я посветил във вярата.
Преданието разказва, как Екатерина се е срещнала с тогавашния император. Тя се е опитала да го убеди, че извършва грешка като преследва християните. Екатерина успяла да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството. Впоследствие те били убити и обявени за мъченици.
Императорът заповядал да я вкарат в затвора, където тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват.
В преданието се разказва как ангели отнасят тялото на мъченицата в планината Синай, където през VI век византийският император Юстиниан I основава Синайския манастир.
Манастирът оцелява през вековете, като остава хранилище на безценни произведения на раннохристиянското изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги.
Главен символ на св. Екатерина е колелото с шипове, което е известно като „колелото на Екатерина“.
В традиционната българска народна култура денят на св. Екатерина (позната като св. Катерина) се почита най-вече в Южна България.
В Пловдивския край вярват, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива „за Баба Шарка“.
В Родопската област вярват, че светицата помага при тежки болести и висока температура. На този ден жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.
