Латинка Петрова е родена през 1944 година. Работила е в Сатиричния театър повече от 30 години. Тя е последният сценичен партньор на легендата Георги Парцалев.
- Какво си готвите у дома, госпожо Петрова?
- У дома обикновено се съчиняват някакви кулинарни неща, защото като видя какви подправки имам, те ми подсказват какво ядене да сготвя. Не се лишавам никога от подправки. Готвя и това е част от удоволствието ми всеки ден. Започвам с постни супи с всички видове зеленчуци, които има на пазара. Също така си и замразявам чушки например, сега са и по-евтинки. Хубаво е да има два цвята чушки в едно ястие. Лакомията е друга като видиш няколко цвята в чинията. Задължително ползвам магданоз, но по-малко черен пипер. Според мен той придава един вкус, който изисква да се топи, да се мятат комати с хляб в манджата направо. Избягвам това. Напоследък има нови тенденции да се готви със заквасена сметана. Това според мен е много, много добро. И то на финала на манджата. Например едно пиле с гъбки или спанак и накрая да сложиш две лъжици сметана – става страхотно.
- Вие сте започнали да готвите едва, когато сте се омъжили. Това предимство ли е или недостатък?
- Така е, наистина се научих късно. Първият път „скачах” върху една питка много дълго време. Тестото се оказа камък. Чудех се как крехките женици правят такива пити. Много скокове му нанесох, но нищо не се получи. Мъжът ми се разсмя, разбира се. Хубаво е да започнеш с готвенето по-отрано, но и не мисля, че съм закъсняла. Ако си се занимавал с това от дете, ще ти писне.
- Храните ли се в ресторанти и заведения?
- Предпочитам домашно приготвените храни. Не винаги това, което се предлага навън е квалитетно. Понякога намирам доста неща, които ме притесняват. Когато съм направила нещо у дома, знам, че всеки продукт е бил измит преди са се сложи в тенджерата. Няма да намеря косъм или камък после.
- В този ред на мисли – приготвяте ли сама и зимнината?
- Аз си позволих да направя едно нещо, което майка ми, Бог да я прости, правеие всяка година. Пекат се червени чушки, белят се, слага се марината от равни части сол, захар, оцет и олио. Оставям ги да се накиснат хубаво, добавям чесън и магданоз и подреждам в буркани. То свършва преди да е дошла зимата. Звучи трудоемко, но аз вече пека чушките във фурната. Някак не разбирам това клечане през чушкопека за пиперка по пиперка. Правя и кьопоолу. В родния край на моя съпруг добавят и запържен в зехтин пресен домат. Придава се един пикантен вкус. Това правя само като туршии. Но тази година се изкуших. От моя край ми дадоха 5 кг. зелени доматчета. Реших, че е грехота да се похабят. Затова купих едно гюмче, сложих кисели краставици, моркови, зеле и го напълних. Подпитах съседките кой какво слага. Казаха ми, че морската сол трябва да се кипне и да се слага през марля.
- И вашата половинка умее да готви. Не се ли карате кой ще е днес в кухнята?
- Намираме и двамата време за това. Приятно ни е да си приготвяме разни неща, защото и децата са при нас. Той обича да си прави кавърма с много лук, суха чушчица и гъбки в една чиния, на която казваме „летяща”. Тя просто е разлята, със стъклен капак. Много е вкусно и бързо. И когато ще идват гости и мислим какво да сервираме, казва „кавърма, нали”. Естествено, че кавърма, нали трябва да му се ръкопляска. Понякога аз си седя и си чета, а той готви. Аз само се обаждам „сложи черен пипер”, „добави ли чубрица”. И той се въртоли около печката и добавя, добавя, добавя. За нас готвенето е една приятна домашна шега. Получават ни се манджите, когато се правят с настроение.
Торта ала Латинка
Необходими продукти: 2 пакета големи бисквити, течен шоколад
За крема: ½ кофичка заквасена сметана, 2 пакетчета сирене крема, 6 лъжици захар
Начин на приготвяне: Бисквите се топват в прясно мляко. От съставките за крема се забърква смес, с която се мажат бискитите. Отгоре отново се слагат бисквити. Отгоре се залива с темчен шоколад. Постоява за час – два в хладилника.
