Помага за бързото заздравяване на раните
Захарта, която познаваме днес дълго време е била смятана за лекарство. В древните времена, когато не е имало фармация, прорезните рани са се мажели с разтвор от захар и вода. По тази причина и сместа се е продавала в импровизираните аптеки. Представителите на традиционната медицина от съвремието са убедени, че сладките кристалчета имат по-голяма лечебна сила дори от антибиотика.
Родината на белите кристалчета е Индия, а техните откриватели – лекарите. Още през първото хилядолетие преди новата ера, лекарите първи започнали да режат на ситно захарна тръстика и да я варят. Накрая ползвали само праха, останал след като водата се изпари. Смята се, че първите, които са започнали да я използват са били жителите на Бенгалския залив.
Историците от по-нови времена открили руини на древен индийски град, който е носел името Гур или в превод захар. Постепенно обаче станало ясно, че белите кристали са прекрасна добавка, която може да се яде без страх. Започнали да я използват в най-различни рецепти. Новата подправка толкова се харесвала на хората, че с напредването на вековете се раждали все повече и повече поеми, посветени на захарта. Авторите на всички тях твърдели, че тя е божие творение, пратено на хората като подарък. Историците припомнят, че тя е спомената дори в Стария завет. Евреите също разказват, че тя се приготвя от тръстика и идва от Индия и Китай. Но това откритие не останало скрито. Един от най-великите персийски владетели – цар Дарий получил сведения, че край реките на индийските му съседи има насадена тръстика. Веднага се провело и разузнаване за какво се използва. Разбира се, само няколко години по-късно растението вече се отглеждало и в границите на Персийската империя. Десетилетия след това, то стигнало и до арабите, които го занесли в Египет.
Но нищо не останало скрито и за погледа на Александър Македонски. При походите му на изток, той разбрал за чудната подправка и донесъл в Европа много от тръстиката. След това задължително взимал със себе си корени или готова захар и по този начин я разпространил из народите по Средиземноморието.
Едни от първите откриватели на захарта – китайците създали истинска индустрия от новото растение. Когато Марко Поло стига до далечната държава, открива невероятни фабрики, които бълват тонове захар.
Видяното нововъведение не останало само в историята, а веднага било използвано. Така в средата на XV век в Мадейра, на Канарските острови и о. Сейнт Томас се издигали невероятни заводи за бялата сладост. Само век по-късно те можели да се видят във всеки по-голям град в Южна Америка.
Но, както знаем днес, захар се добива и от цвекло. Имаме това откритие благодарение на немския химик Андреас Марграф. Истинският разцвет на извличането на захар от тази култура идва по времето на император Наполеон. Той издава заповед да се садят различни видове от кореноплодното растение на много места във Франция. Именно по тази причина, десетилетия по-късно започва интензивен строеж на фабрики в цяла Европа. Основната им суровина е цвеклото. От наполеоново време до днес обаче се променила социалната роля на захарта. Преди няколко века белите кристалчета били смятани за равни на черния хайвер, на места се предлагали за повече пари от златото. Появила се модата да се правят вази от нея, които се подарявали само сред членовете на кралския двор. Англичаните на свой ред се опитали да въведат практика да чистим зъбите си със захар. Оказало се много грешно и този опит бързо бил забравен. Историческите сведения доказват и днес, че европейците започнали да използват четките за зъби едва, когато се хранели със захар.
Другата социална роля на захарта, за която споменахме била да бъде бърз източник на енергия за работниците, които били привлечени да се трудят денонощно в новия индустриален свят.
Откъде идва името на бялата сладост?
Смята се, че думата е от индоевропейски произход. И оттам произлизат всички известни думи в световните езици - „сукар’ на арабски, ‘сакарум’ на латински, ‘цукеро’ на италиански, ‘шекер’ на турски, ‘цукер’ на немски, ‘шугар’ на английски, ‘сюкр’ на френски и т. н. А ако се питаме защото повечето хора, че дори и животни обичат сладкото, отговорът е прост. Този вкус напомня майчината кърма. Така че не е чудно, че млекопитаещите същества обожават захарта, въпреки че често тя е вредна за тях.
