Твърди се, че родината й е Индия, но най-популярна е в Русия, където е известна под името „гречка“. Руските селяни отлично познавали нейните свойства и дори измислили за нея поговорката „Не е страшен студът навън, когато на котлона къкри каша от гречка“.
В България елда се консумира главно от вегетарианци, тъй като е чудесен заместител на месото. Отговорът на въпроса, как малките зрънца са способни да заместят сочната пържола се крие във факта, че елдата съдържа наситени, лесно разтворими и усвоими белтъчини. Освен богатото съдържание на белтъчини, тя е източник и на протеини, мазнини, витамини А, C, B, желязо, калций, йод, фосфор, бор, цинк, магнезий, както и на органични киселини (лимонена и ябълчна). Елдата съдържа също големи количества от всичките осем незаменими аминокиселини. В нейния състав липсва глутен. Да не забравяме и за голямото количество фибри, което я превръща в полезна храна и за децата.
Може да се консумира подсладена или подсолена, като гарнитура към различни меса или зеленчуци, а също и като десерт, в комбинация с много плодове – изборът е голям. Препоръчително е да се съхранява за по-кратък период от време, затворена в стъклен или в керамичен съд.
