От Русия до Мексико ги приготвят в различни варианти
Палачинката е вероятно най-старият вид хляб, известен в различни форми в целия свят. Тя може да се яде както топла, така и студена, солена или сладка. А произходът започва още от античността, като има данни за консумацията й още в Древна Гърция и Рим.
Точни рецепти за палачинки са включени за пръв път в готварски книги от 1439 година. Процеса на печене на палачинките е такъв, че те се пекат само от едната страна в един и същи момент, което означава, че се обръщат за да се доопекат. Тази фаза – така характерна за приготвянето е вододела между експертите и начинаещите любители на палачинковото изкушение.
Палачинките позволяват свобода и полет на въображението при избора на съставни части, известни са рецепти с добавки в сместа от домати, бекон или дори стафиди.
Различните нации имат своя история на палачинките и свои разбирания за „перфектна палачинка”. В САЩ палачинките са приети предимно като закуска има вериги с по над 1,000 заведения специализирани в предлагането на това изкушение, в Англия има празник на палачинката (Ден на Палачинката) като традиционната рецепта за палачинка включва в съставките си и бира!
Има Германски палачинки с бити яйца, които се пекат много тънки и се поднасят с мармалад или желе. Френската палачинка се поднася със запален коняк. Руски блини, обикновено са приготвени с елда и са тънки, хрупкави палачинки поднесени с хайвер и сметана или сгънати с пълнеж от крема сирене или конфитюр. Мексико има мексиканска царевична питка, която често се сервира с боб или месо гарнирана с доматен сос. В Холандия палачинките са храна за вечеря, а Палачинковите заведения са популярни семейни ресторанти като там се предлагат както сладки така и пикантни палачинки.
В Съединените щати обикновено са с бакпулвер или сода бикарбонат и се сервират със сироп.
