Производители продължават да ни мамят с фалшив оцет. Търговската мрежа отново е залята с ментета на “Винпром Дупница”. Към имитациите се числи и т.нар. балсамов оцет, който се внася от Италия и Гърция.
През октомври 2013 г. Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) запечата в склада на винпрома 3,3 тона течност с неясен състав, продавана с етикети като винен и ябълков оцет. Тогава принудително бе спряна и работата във фабриката. Същия месец БАБХ бракува и унищожи общо 120 тона фалшив оцет, като част от количеството бе на плевенската фирма “Веда”. На други над 16 тона бе наложена забрана за продажба заради лъжливи етикети. Към днешна дата “Веда” се е “поправила” и изписва на етикетите си “кисел продукт” със състав оцетна киселина Е260 и оцветител карамел Е150.
Дали предлаганите сега ментета с марка “Хармония” на “Винпром Дупница” не са залежали и укрити количества от търговците и пуснати наскоро в хранителните вериги, тепърва ще уточнява контролният орган. На бутилките с име “оцет” е посочено следното съдържание: вода, оцетна киселина Е260 и оцветител Е 150d, както и ябълков аромат. В Закона за виното и спиртните напитки е записано, че оцетът е продукт, получен чрез провеждане на оцетно-кисела ферментация от оцетно-кисели бактерии на продукти от грозде, вино, плодови вина и водоалкохолни смеси.
В тази връзка няма да се допуска слагането на етикет “оцет” на продукти, съдържащи синтетична оцетна киселина.
Продаваният за балсамов оцет въобще не е балсамов, категорично заяви доц. Павлина Параскова, и.д. директор на Института за изследване и развитие на храните в Пловдив. Търговската мрежа е заредена основно с продукти, произведени в Италия и Гърция. Те са в опаковки от 500 мл и с цени от 3,50 до 8 лв. Ниската цена е основният показател, че оцетът не е балсамов.
Той е баснословно скъп, 1 грам истински балсамов оцет струва 1 евро. Можете да си направите сметка колко би трябвало да пише на опаковката, ако продуктът е автентичен, коментира доц. Параскова. Тя уточни, че балсамовият оцет се правел от специален сорт грозде, по специална технология с две ферментации - оцетна и млечнокисела, и отлежавал 50 години в дъбови бъчви.
Това, което е на българския пазар, не е вредно, но е подвеждащо за потребителите, допълни специалистът. Заблуда за потребителите е и т.нар. лимонов сок в пластмасови бутилки, в които лимонът фигурира само на етикета. В състава му участва лимонена киселина Е330, консервант Е211 и лимонова есенция.
