Заменя напълно месото и лекува цялото тяло
Преди 500 години малко ацтеки обръщали внимание на полезните съставки на амаранта, но пък знаели за него други неща. Например това, че притежава свръхестествени сили. Какви точно са те, за жалост, до нас не достига информация и то изцяло по вина на конкистадорите.
Испанското нашествие слага край не само на специалните ритуали, които ацтеките извършвали с амарант, но се опитали да теглят чертата и на самата култура. Когато видели, че налудничавото растение, което притежава почти всички цветове на дъгата, се боготвори от местните по странен начин, те решили да изкоренят този вреден навик, а с това и самия амарант. Културата била забранена с цел да се сложи край на човешките жертвоприношения, в които се твърди, че растението имало важна роля. Предания разказват например за смес от стрито амарантово семе и пчелен мед или човешка кръв, от която се извайвали идоли.
Те били изяждани церемониално за ужас на новите господари на тези земи. Испанците обаче така се престарали, че за амаранта буквално нищо не се чуло стотици години. Шансът му се криел в това, че в няколко отдалечени района на Мексико и в Андите отглеждането му продължило – явно далеч от всякакъв контрол. Това позволило да оцелее до наши времена, в които пак е в центъра на важен ритуал – този път на здравословното био хранене.
Амарантът лесно може да се приспособи към вашия начин на живот и хранене. Той се смила на брашно, пука се на пуканки, семената му лесно покълват, а става и за печене. Чудесен е и когато се добави към други ястия – яхнии или супи, тъй като действа и като сгъстяващ агент. От амарантово брашно се правят и макаронени изделия и най-различни печива. Вари се в съотношение с водата 1:2,5. Времето, което е нужно, е обикновено 20-25 минути.
Амарантът е отличен източник на лизин, съдържа прекрасна комбинация незаменими аминокиселини и се усвоява добре в храносмилателния тракт. Предимство на белтъчното му съдържание е, че основните протеини в него са албумини и глобулини, които са по-добре разтворими и усвоими от съдържащите се в пшеницата проламини.
Амарантът съдържа магнезий. Шампион е и при фибрите със своите 18 г в чаша срещу 2,4 г за ориза. Дори на фона на пшеницата фибрите му са три пъти повече… Има два пъти повече калций от млякото. Добър източник е на полиненаситени мастни киселини, по съдържание на витамин Е се доближава до зехтина.
Чудо е за вегетарианците
Амарантът е истинско богатство за хората, които се хранят по различен от общоприетия начин. Използването му например в комбинация с пшеница, царевица или кафяв ориз осигурява пълна гама протеини със същата хранителна стойност, като риба, пилешко или червено месо. В него се откриват и токотриеноли, които са всъщност форма на витамин Е и имат свойството да понижават нивата на лошия холестерол в човешкия организъм. Често е препоръчвана храна за хора, които се възстановяват след болест или пък дълги строги пости. А най-удивителното в мъничкото семенце е, че нутриентите в него са концентрирани в „пръстен”, който обгражда центъра, изграден от скорбяла. Това е причината те да се запазват по време на обработка. После идва и калция, желязото, фосфора.
