Любимото ястие на Щастливеца било пуйка със зеле
Ненадминатият и до днес писател Алеко Константинов завинаги ще остане икона в родната литература. Но наред с успехите си в словото, той е бил обикновен човек като нас. И е имал своите слабости. Според един от най-големите изследователи на вкусовете на интелектуалците у нас Петър Величков, Щастливеца се предавал лесно пред ухаеща пуйка със зеле. Дори приятелите му си спомнят, че честичко разказвал как си мечтае един ден да си вземе чифлик около София и да си купи много пуйки. А заедно с бъдещата му жена да мислят колко птици да поднесат на гостите за вечеря. Защото не е тайна, че Алеко обожавал да готви за гостите си и да кани големи компании у дома.
Според Величков, Константинов се запалил по питателното ястие още от дете. Майка му Тинка била едва на 16 години, когато се омъжила за 42-годишния тогава богаташ от Свищов Иваница Константинов. Суровият съпруг искал ястията да се готвят по точно определен начин и всичко да се прави прецизно и да е невероятно вкусно. Затова научил невръстната си съпруга на всички тънкости в любимите си рецепти. Една от тях - пуйка със зеле. От детството си обаче малкият Алеко запомнил и вкуса на истинската апетитна пастърма. Но не си мислете, че Щастливеца не е можел без месо. Напротив. Според Величков, Константинов обожавал постните сарми, които хапвал при вуйчо си Емануил. В кухнята му се вихрела готвачката баба Сара. Алеко я разпитал подробно за рецептата. Тайната била във "владиката на тенджерата". Под кодовото име се криел зехтинът. За да е сигурен в наученото, писателят запретнал ръкави и лично завъртял сармичките според указанията. След като ги сервирал на трапезата на вуйчо си, резултатът бил направо идеален - роднината предположил, че сармите са готвени от Сара.
Отново с хапване е свързана и една мечта на Алеко, която се зародила в главата му с напредването на годините. Но не е чужда и на днешните мъже. Писателят смятал, че най-приятното занимание за почивка, идеалното развлечение е “гуляй на чист въздух в мъжка компания”.
Писателят сякаш не можел да скрие своя апетит дори в творбите си. Емблематичната "Бай Ганьо" изобилства от общи, но на места и доста подробни описания на хапването на героите. Много от изследователите на творбата дори са категорични, че споменаването на някое ястие като "печена риба" и "риба майонез", "печено прасенце" или дори станалите нарицателни "круши", карат главния герой на Алеко да попада в какви ли не ситуации. И така темата за храната се превръща в основна линия на културата, с която Ганьо Балкански се сблъсква. Именно конфликтът по отношение на хапването се усеща най-силно в сцената с обяда у Иречек. Поднесена му е бистра европейска супа, която се вижда на Бай Ганьо твърде "бледна". И затова веднага е подправена с арнаутска чушка, та да е по-нашенска. На моменти противоречивият герой дори сякаш се бори с храната, подобно на всички останали привички из Европа. А хапването е нещо, без което Бай Ганьо трудно издържа.
Похватът е характерен и въздействащ за произведенията на Алеко именно поради неговото разбиране и усет към храната. Благодарение на неговото майсторство обаче можем да се насладим на няколко литературни шаржа, създадени с думи. Един от тях - безсмъртният Бай Ганьо.
