Руслан Мъйнов е роден в Измаил, Украйна. Идва в България през 1994 г. Четири години по-късно завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Актьорско майсторство" в класа на проф. Надежда Сейкова. Кариерата му започва в предаванията "Хъшове" и "Шоуто на Слави". През 2007 година заедно с Любомир Нейков, Кръстьо Лафазанов и Христо Гърбов започват проекта „Комиците“. Няколко години по-късно екипът се отдаде на още едно начинание - сериалът "Столичани в повече", който се излъчва с успех и до днес.
- Руслан, откакто започна да спазваш специален хранителен режим, по-рядко ли готвиш или обратно?
- Откакто съм на него се случва по-рядко. Но от време на време готвя, особено когато се събирам с хора. А аз обичам да се събирам с хора.
- В последно време отслабна много. Точно колко килограма свали?
- През октомври стават точно две години. За това време свалих точно 27 килограма.
- Има ли нещо, което да ти липсва от времето преди да влезеш в релсите на този режим?
- Като се замисля, нищо не ми липсва. Два пъти в месеца си позволявам да пия и да ям каквото си искам и по колкото пожелая. По този начин си оставям отворена врата, за да не се чувствам като в затвор. Но истината е, че като направя една такава вечер, на другия ден жадувам с нетърпение да се върна към режима си.
- Кои са любимите ти храни?
- Аз по принцип никога не съм имал нелюбими неща и такива, които не ям. Просто в различни моменти ми се прияждат различни неща и им се отдавам. Въпреки това моето име вече се бие с категорията "лакомник", защото не се храня по начина, по който го правех преди две години. Изпитвам удоволствие от режима, който спазвам сега.
- Кой е твоят специалитет?
- Мога да опека едно хубаво агне.
- Има ли хитринка, чалъм?
- Няма. Просто трябва да се направи с любов и желание за хора, които обичаш. Иначе няма защо да го правиш.
- Винаги ли си имал добър апетит?
- Като малък съм бил страшно злоядо дете. Разял съм се като съм станал голям човек. А вкъщи се готвеше това, което се прави във всеки дом. Няма да изненадам никого ако разкажа какво правеше майка ми за ядене. Единствената разлика с България е, че от време на време се приготвяха пелмени вкъщи. Понякога и борш с хубави телешки кокали. Защото без тях получаваш само зеленчучова чорба. В България често срещам хора, които са убедени, че боршът е именно зеленчукова чорба, а това не е така.
- Имаш натоварен график. Как си почиваш?
- Чета книги и нищо не правя. Няма да отида да карам ски, да скачам с бънджи или парашут. Това не го правя, защото ме натоварва още повече. Така че се чувствам най-добре, когато съм сам и с книга.
- Каква рецепта за хубав скеч? Открил ли си съставките, които гарантират успех на сцената?
- Според мен няма такава. Всеки от нас има някакви можения, усещания, тънкости и вграден критерий. Но най-важното е да ти е дадено от Господ да можеш да разсмиваш или да разплакваш хората. Защото излъчването е това, което най-вече влияе върху хората. Същото е като рецептата за добър певец. Можеш технически да определиш какъв диапазон има и т. н., но в крайна сметка един изпълнител просто въздейства на публиката, а друг - не.
- Музиката затворена страница ли е за теб?
- Не, напротив. Аз съм спрял да пея чалга още през 2004 г. Причината не е защото имам някакъв комплекс от нея. Просто това е жанр, който се развива толкова динамично, че в един момент ти нямаш какво да правиш в него. Трябва да продължиш в друга посока. Така че с чалгата спрях. Но оттогава досега направих 12 концерта с арии и канцонети съвместно с Шуменската и Плевенската филхармония, с Шуменската, Плевенската, Варнеската, Старозагорската опера. С Русенската имам концерт сега на 19 септември в Разград. Там ще пея заедно с един прекрасен талант - Русалина Мочукова. Така че не съм спирал с пеенето. Направил съм един много хубав албум с руски цигански романси. Живот и здраве, ще излезе на пролет. Правя го от почти седем години насам. Аз не съм човек, който обича нещата да са на всяка цена. Особено пък, когато става дума за творчество. Албумът е записан, но ще продължа да работя по него стъпка по стъпка.
- Какво ти предстои тази есен?
- Започваме със снимки на "Комиците". След това ще има и нови епизоди на "Столичани в повече". И работата по албума ми е като глътка въздух между ангажиментите.
- Откъде намираш сили за всичко? Албум, "Комиците", "Столичани в повече", концерти...
- Това е въпрос на организация. Всичко при мен става спокойно и постепенно, от рано. Ако оставиш ангажиментите за последния момент и трябва да правиш няколко неща едновременно, накрая няма да свършиш нищо. Освен това аз се занимавам с неща, които правя от дълго време. Издал съм не един и два албума, "Комиците" ги правим от много години. Вече станаха години и от началото на "Столичани в повече". Знаеш какво да очакваш, можеш да си премериш силите и времето. Разбира се, важна роля има и вдъхновението. Но то не зависи от нас.
