Като всяка работеща майка, съпруга и водеща на предаване обаче, за Диана е много важно да изглежда перфектно. Тя признава, че полага много усилия за това - редовни тренировки и ограничения в храненето. Не пропуска да опита и всяка нова суперхрана, която се появи на пазара.

Казва, че се чувства добре и когато започне сутринта си с чаша топла вода, в която е изстискан един лимон. Любимата й напитка в останалото време на деня е чаят.

За да има енергия за десетките въпроси рано сутрин в събота и неделя, Диана похапва черен шоколад. Това е едно от малкото изкушения, които си позволява. Другото е нейната истинска страст - френските сирена. Трудно се отказва от парченце от любимата наслада.

Когато сяда на обяд или вечеря, винаги комбинира месо със салата. Напълно си е забранила комбинацията мръвка и картофи или ориз. От време на време похапва и някоя и друга оризова бисквитка. 

Диана признава, че е истинска късметлийка по отношение на половинката си. Защото съпругът й Лес и тя имат напълно еднакви вкусове и отбягват едни и същи храни. Затова водещата лесно готви за семейството си. Но само отбрани неща. В повечето случаи на масата се слага голяма салата. И понякога домакинята се изкушава да добави малко запечено козе сирене например.

Дори и супите в дома на Любенова са направени само от зеленчуци - от броколи, карфиол, лук. Диана обаче не си е забранила напълно въглехидратите. От време на време прави у дома прясна паста. В повечето случаи - от пълнозърнесто брашно. Водещата признава, че не обича подправките и рядко борави с тях, без значение от ястието, което приготвя.

Когато актрисата се връща назад в годините признава, че била запленена от гозбите на своите две баби. На почит били и вкуснотиите на майка й като например ненадминатите пълнени чушки. Любенова признава, че се радва, че е закърмена с две национални кухни. Българската е по майчина линия, и румънска - по бащина. 

Необходими продукти:

400 г кафява леща

200 г краве сирене

1 скилидка чесън

1/2 връзка копър

1 ч.л. кимион

2 яйца

4 филии бял хляб

2 с.л. зехтин + за поливане

сол

черен пипер на вкус

За пестото:

2 връзки магданоз

2 лимона

140 мл зехтин

30 г печени бадеми

30 г сирене „Грана падано“

1 скилидка чесън сол на вкус

Начин на приготвяне:

Лещата се сварява, без да се посолява. Когато е напълно готова, се отцежда и се полива със студена вода. Оставя се хубаво да се отцеди и да се охлади. В купа се смесват чесънът стрит на паста с малко сол, наситненият копър, кимионът, яйцата, зехтинът и се разбърква добре. Хлябът се смила в блендер. Лещата се пасира и се добавя към горната смес заедно с 6 с. л. хлебни трохи. Овкусява се със сол и черен пипер, слага се натрошеното сирене и сместа се оставя 30 минути да се охлади. От пюрето от леща се оформят кръгли кюфтета, които се овалват в останалите хлебните трохи и се поставят в плитка тава с пергаментова хартия. Поливат се със зехтин, пекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса за около 25 минути и след това леко се охлаждат. От пюрето от леща се оформят кръгли кюфтета, които се овалват в останалите хлебните трохи и се поставят в плитка тава с пергаментова хартия. Поливат се със зехтин, пекат се в предварително загрята фурна на 200 градуса за около 25 минути и след това леко се охлаждат. Приготвя се пестото като в купата на пасатора се 

Хляб с маслини

Необходими продукти

100 г кашкавал

1 ч.л. захар

1 ч.л. сол

200 мл вода

2 с.л. зехтин

6 маслини зелени

10 г мая

500 г брашно тип 500

Начин на приготвяне

Замесете тестото, като към пресятото брашно, смесено със солта, добавете шупналата мая със захарта, киселото мляко, зехтина, водата, омесете меко и еластично тесто. Оставете да втаса за 40 минути. Готовото тесто премесете втори път, разточете го на овална кора, намажете със зехтина, поръсете с настъргания кашкавал, сложете нарязаните маслини, завийте на руло, сложете в правоъгълна форма и оставете да втаса за още 20-30 минути. Напръскайте хлебчето леко с вода и поръсете с брашно, печете до готовност. Готовото хлебче намажете с масло и завийте с чиста кърпа.

 - Професор Байкова, сега е сезонът на почивките, но и на летните вируси. От какво да се пазят хората по морето? Как да познават неизрядните търговци, които могат да им продадат негодна храна?

- Трябва да се пазят и да не купуват бързи закуски и лакомства от случайни търговци. Трябва да им покажат разрешително за този вид дейност, но мисля, че не винаги имат такова. Говорим за продаващите гевреци, варена царевица, сладоледи от колички или ръчни чанти... Това е много рисково. На второ място не купувайте мляко от тротоарите. Нищо, че рекламата е, че то е направо от кравата, собствено производство. Това е бързо разваляща се белтъчна храна. Освен това не знаем в какви бутилки се предлага - дали са чисти например. Често пъти те са пластмасови, което означава, че самата опаковка е в риск, заради това, че е употребявана. В тези бутилки микроорганизмите се развиват много по-бързо. Не знаем дали самата крава не е била болна. Каквато и микрофлора да има, т.е. бактериално замърсяване, при високите температури бактериалното число се увеличава многократно и изключително бързо стига до сериозен рисков фактор за стомашно-чревното здраве. Баналните инфекции могат да предизвикат диария. Но ако това е салмонела, или недай си Боже най-честата - стрептококова инфекция, тя протича много тежко.

- Защо?

- Организмът се справя много трудно с нея и има цялостно неразположение. На следващото място като опасна трябва да определим и рибата, която се предлага от разносни търговци. Не се знае кога е уловена и дали дълго е седяла на високи температури. Тя трябва да е с лъскава повърхност, очичиките й да са ясни, а не мътни. Трябва и хрилете да имат червен цвят, а не кафеникав. И най-вече мирисът трябва да е свеж - на море, а не на амоняк. Ако рибата е от втория случай, това означава, че са започнали процеси на развала. Т.е. ензимните системи трансформират мускулната тъкан на рибата в амоняк и той се усеща лесно. Не бива да се купуват меса от пазарите, както и яйца. Рисковано е дори да си вземете торта или пастичка ако тя не е извадена пред вас от хладилна камера. Внимавайте и когато сядате да хапвате в капанчетата. Дори и най-лекият дъх трябва да ви откаже от скарата например. Не рискувайте! Това се отнася дори и за пържената цаца. Самата аз станах жертва на подобно отравяне миналата година. Купих си цаца от морската градина на един голям град по Черноморието. И няколко часа по-късно получих невероятно чревно разстройство. Рибата е солена, маскирана е. Нищо, че е фритюрниково пържена, тя пак е опасна. Защото се съхранява неправилно. В крайна сметка тя не се пържи пред нас, а само се притопля.

- Кога тялото ни е по-уязвимо към стомашно-чревните инфекции - когато имаме няколко дни жеги или както в момента се редуват горещина и дъжд?

- Високите температури са тези, които правят продуктите бързо развалящи се. Дори ако сами си сготвим нещо, не можем да го съхраним повече от три часа извън хладилник. Когато времето е променливо обаче човек е с лабилни адаптационни механизми. С други думи - не може да се приспособи толкова бързо, колкото се сменя времето. Затова се смята, че неговата имунна защита не е в пълна сила.

- Значи е по-безопасно да се храним само в хотела си?

- Искам да отправя едно предупреждение. Хората, които почиват на база ол инклузив трябва да внимават. Често пъти в асортимента на сутрешните закуски присъстват едни и същи майонезени салати, предлагани няколко поредни дни. Причината е, че остават и на другта сутрин се пускат отново. Там има и месни изделия като колбаси и меки салами. Те също се развалят бързо.

- Сега ли е времето за диети?

- Сезон за диети няма. Сега искаме да отслабнем, защото се разсъбличаме и желаем да премахнем несъвършенствата си. Друг стимул да започнем сега с диетите е, че имаме истински рог на изобилието по отношение на плодове и зеленчуци. Много по-лесно ни е да направим която и да е разтоварваща програма. Освен това и тялото ни ни помага. Защото апетитът определя потребностите. Например сега не ни се ядат зимните храни като колбаси, наденички, капама или свинско с кисело зеле. Организмът ни се е погрижил да свалим няколко килограма само със сезонния си начин на хранене.

- Колко е полезно да се печем на слънце и колко да сме във водата, когато отидем на море?

- Ако са чисти морските води, това е вид закаляване. Те са със здравословни температури. Аз се чудя на майките по плажа, които дават на децата си да се къпят само две или три минути. Напротив, можем да си позволим да останем във водата толкова, колкото сме на слънце. А то е най-силно в средата на деня и има голям риск. Ултравиолетовите лъчи проникват перпендикулярно в атмосферния въздух и идват при нас. Така се създава риск от две неща - топлинен или слънчев удар. Както и изгаряния. Затова стойте на плажа само до 10,30 - 11,00 ч. Трябва да се носят шапки и защитни лосиони. Подходящи са и следобедните часове. А тогава и водата е още по-топла. Разбира се, не бива да влизате в морето на всяка цена. Затова следете флаговете и останете на брега, когато е опасно. В едно спокойно море обаче няма причина да не влизате. В две трети от времето пусках собствените си деца да се къпят във водата. Сега позволявам същото и на внучето си, което е на четири годинки. Разбира се, само в плитката част, до брега. Но така се калява.

Въпреки че си мислите, че докато е бил на халките е трябвало да пази идеално тегло със зверски диети, това не е така. Данчо си позволява да похапва от всичко. Само внимава за количествата. “Ограничавам количествата”, казва Данчо. Много от неговите колеги в спорта, а и извън него, разказват, че Йовчев бил любител и на много храни, които се определят повече като вредни - наденички, пържени яйца и т.н. Не отказвал дори и бекон. Но желязното му правило за количествата винаги влизало в сила.
“Всеки килограм означава болка, най-вече в ставите, и по-трудно движение. Не си толкова похватлив и експанзивен”, разказва той и допълва, че преди тренировка не слага и залък в устата си.
Освен това спортистът се гордее и с факта, че никога през живота си не е взимал добавки. “Винаги съм смятал, че тренировките са достатъчни”, споделя той. Никога не забравя и любимото си ястие от детството. “Обожавах филийки с масло и чай”, разказва Йовчев.
В началото на миналата година той постави край на своята уникална и легендарна кариера. Йовчев беше национален състезател на страната повече от 23 години. Яви се на рекордните 6 олимпиади, като с всяка следваща печелеше все повече и повече сърцата на хората. “Не подценявам златото, но това, че ще имам едно желязо повече вкъщи, няма да ме радва повече от обичта на хората”, казва той по повод факта, че така и не успя да вземе златен медал от олимпиада. За много от нашенците той ще си остане победител. Някои дори бяха убедени, че той трябва да продължи да се състезава. “Несериозно е на 40 години да продължавам в активния спорт. Усещам, че не мога да дам повече. Единственото ми желание вече е да мотивирам младите хора да се занимават със спорт - какъвто и да е, само да се движат”, разказва Данчо и се опитва да постигне мечтата си сега, когато е заместник-министър на спорта. Смята за една от най-големите си победи фактът, че е спомогнал за това България да спечели домакинството на Европейското първенство по гимнастика, което се провежда в момента у нас.

- Кое е най-интересното нещо, което ще намерят клиентите във вашето меню?

- Като цяло кухнята е българска, но просто начинът на поднасяне е моето виждане, а то е малко нестандартно. Какво биха намери ли?! Може би свинското с роладе и сини сливи, което си е точно българско с орехите и сините сливи, национално ястие. Поднесено много нестандартно. Също така баницата с тиква и моето виждане е наложено там, в нея реално присъстват всички съставки, но няма нищо общо с баницата с тиква. И крема от рози, наистина нещо много българско.

- Къде учихте тези кулинарни шедьоври?

- Образованието ми е хлебар и сладкар, но впоследствие в течение на годините станах и готвач. Специализирах гурме кухнята и така започнах да експериментирам различни вкусове. Смесвам сладко, солено и кисело, така създавам най-различни ястия.

- Всичко ли е по-ваша идея и реализация?

- Да. Като цяло идеята и реализацията са мои. Всичко, което ми е харесало, аз съм превърнала в рецепта. Или част от нещо, което съм видяла и ми е направило  впечатление или нещо, което се е получило случайно. Буташ без да искаш буркана, пада подправката и става ситуацията. Ето виждате каква лудница е в кухнята, понякога в бързината се получават интересни неща.

- Случвало ли се е да няма нещо в менюто и клиент да поиска да го приготвите?

- Да, случвало се е. Клиент си избира две съставки и казва искам от тях да ми приготвите яденето. Макар в менюто да няма традиционни салати, винаги клиентите могат да си ги поръчат. Не сме избягали от тях- шопска, селска, мешана и т.н. Наблегнали сме на здравословното ядене. Използва се много нахута, червената леща. А и за мен българинът много напредна в яденето. Вече не е сложи голямата чиния, с голямото парче месо и това ще се храня само.

- Кой е най-големият фен на вашата кухня?

- За тук не знам. А за семейството – казват, че обущаря ходи бос, а на готвача не му било сготвено вкъщи. Аз денонощно съм тука. Така че едва ли някой вкъщи ще опита от това, освен ако не дойде в ресторанта. Но аз готвя с много подправки, а това не се харесва на семейството ми. Хората имат различни вкусове. Надявам се да сме нацелили вкусът на повечето клиенти.

- Поли, какво се готви във вашия дом?

- У нас се яде всичко. Вкъщи има четирима мъже и каквото и да се прави, то е в големи  количества. Аз обичам да правя бързи неща, за които не е необходимо нещо да си накисне или пък да втасва. Винаги готвя стегнато и чисто.

- Някой от четиримата мъже, за които споменахте, умее ли да готви?

- Съпругът ми се опитва да прави някои неща, но най-вече е царят на скарата. Големият ми син завърши готварски техникум, другите двама също се справят.

- Скоро започват Великденските пости. Спазвате ли ги у дома?

- Да, винаги се съобразяваме с периода. Аз не съм яла месо от една година и вече наблягам на постните ястия. А те стават и по-бързо. Обичам да приготвям разнообразни салати. Напоследък любима ни е станала една родопска зеленчукова смес.

- Какво си спомняте от вашето детство? Какво обичахте да хапвате тогава?

- Майка ми готвеше у дома. Аз можех да правя всякакъв вид яйца. Като спортистка обаче много пътувах. Вече като майка осъзнавах, че не ми остава време да направя толкова много неща. Винаги съм казвала, че домакинската работа е каца без дъно - колкото и да я пълниш, тя винаги е празна. Знаеш, че колкото и време да отделиш, за да готвиш, то изчезва за 15 минути и веднага трябва да започнеш да мислиш нещо ново. Времето в един живот не стига за толкова много неща. Домакинството ми е хоби, но губи и доста лично и ценно време.

- Вашата майка помага ли ви?

- Да, тя е царица на домашните баници, тутманици, питки, козунаци  - на всичко, което се меси. Около Коледа и Нова година бях при нея. Показа ми много неща. Двете заедно направихме баница и питка за Коледната трапеза.

- Стана дума за вашата работа, която ви отвежда на различни кътчета на България и света. Къде е най-вкусно?

- Няма да забравя никога, как миналата година ни посрещнаха в Канада. Българите там бяха наготвили невероятни традиционни нашенски ястия. А у нас всяка етнографска област си има своя специалитет. И навсякъде е вкусно. Аз съм впечатлена най-много от Родопите. Освен с кухнята, хората там ни грабнаха и със своето невероятно гостоприемство. Има много неща в ястията, които няма да срещнете често в специалитетите на останалите области. Но все пак, най-вкусно ми е, когато сготви майка ми.

Родопска салата

Необходими продукти

картофи кисели, краставички, мариновани червени чушки, сирене, маслини без костилки, майонеза - 2 опаковки, 4 твърдо сварени яйца, царевица, колбас, филе или бекон (по желание), копър

Начин на приготвяне

Картофите се сваряват в подсолена вода. Във водата се слага и един сух бульон. След това готовите картофи се настъргват на едро в правоъгълна тавичка, докато не се покрие  дъното. Отгоре, намазване едното пакетче майонеза, след това ситно нарязаните краставички. Идва ред на колбаса и червените чушки, които са нарязани. Сиренето се натрошава. Маслините също се нарязват и заедно с царевицата, се прибавят равномерно към салатата. Отгоре се настъргват останалите картофи и се намазва с другото пакетче  майонеза. Накрая се настъргват четири сварени яйца. По желание, може да се настърже и малко кашкавал, както и да се нареже пресен копър. Слага се за 30 мин в хладилника да се стегне. Поднася се като студено предястие и се реже на големи квадрати. 

- Каква е връзката между музиката и кулинарията?

- Не знам дали трябва да търсим връзка. Едното ми е професия, а другото – хоби. Може да се каже, че кулинарията е част от изкуството като цяло. Особено в сладкарството крайният резултат може да е истински шедьовър. Но това не ми е цел.

- Без какво не може един сладкиш?

- Съжалявам, че ще разочаровам любителите на здравословното хранене, но отговорът е без шоколад и масло.

- Рецептите ви са оригинални, със закачливи имена. Откъде черпите вдъхновение?

- Не съм измислила изцяло всички рецепти. В готварството нещата отдавна са казани и сготвени. Това, с което допринасям, е оформлението, някоя съставка, променям малко рецептата, просто като идея. Когато съм приготвила ястието по мой вкус, го кръщавам сама.

- Спомняте ли си първите стъпки в кулинарията?

- Мой учител в готварството беше баба ми. Тя ме е отгледала и все се въртях около нея. Даваше ми парче тесто и аз се заигравах с него, както децата си играят с пластелин. Правих питчици, козуначета, гевречета и после от тях давах на куклите. Разбира се и аз похапвах. Това са най-вкусните питки, които съм яла. Наскоро ме подсетиха за друг подобен спомен – молила съм баба ми да ми напише рецептата за лещата, за да мога сама да си я приготвя, ако нея я няма.

- Към коя кухня имате слабост?

- Категорично към френската. За мен това е висш пилотаж в готварството. Тук продуктите са перфектно съчетани, няма нищо излишно. Едно от най-важните неща в готварството е балансът в храната – да няма вкусове, които да дразнят. Ако това се постигне, всяка рецепта се превръща в нещо много вкусно и обичано.

- Привърженик ли сте на традиционната ни кухня?

- Българската кухня е изключителна. Смея да кажа, че има едно връщане към националната кухня. Младите хора също много усилено се захванаха с готварство, което много ме радва. Интересно им е и все по-често обръщат поглед към „бабините рецепти“. Предполагам, че вече им е омръзнало да слушат за биохрани.

- Коя е любимата ви храна?

- Обожавам морската храна. Мисля, че никога няма да ми омръзне. Обичам всичко, което мирише на море - ям от водорасли до риба. За съжаление този тип кухня е по-скъпа и не винаги може да си я позволим.

- А какво не обичате да приготвяте?

- Никога не бих сготвила нещо с грис. Не обичам също кисел, попара - синът ми израсна без тях. Но в общи линии ям всичко и съм готова да опитам от всичко. Може да не ми хареса, но задължително опитвам.

- Без какво не оставате в кухнята?

- Без масло. За мен то е вълшебно. Това не означава, че всичко се готви с масло и че за всяка рецепта трябва цяло пакетче. Понякога дори една лъжичка може да поправи ястието по невероятен начин.

- Какво ще посъветвате домакините?

- Най-важното е да имат желание да готвят. Ще правят грешки, но ако нещо не им се получи, не трябва да се отказват. Всеки може да готви – трябва само желание и въображение. В кулинарията задължителни неща няма – дори мерките в рецептите са относителни. Колкото повече се експериментира, толкова по-добре, защото всеки обича различни неща. Прекрасно е да обогатиш някоя рецепта, като сложиш нещо от себе си. Важното е да влагаш и да променяш.

„Започнах да проявявам интерес към кулинарията едва след като родих и така или иначе се наложи да си стоя вкъщи. Направих го и защото в Америка ми липсваше българската кухня и единственият начин да ям сармички например, беше да си ги направя сама”, разказва певицата. Затова и умее да приготвя предимно специалитети от родната кулинария, с които не само потиска носталгията си, но и изненадва и американските си приятели.

„Вкъщи се готви само това, което не може да се намери навън - тоест манджичките - телешко с грах, със зелен боб, мусака, знам, че правя прекрасни сарми. Винаги моите близки ме заливат с комплименти за тях”, казва Бодурова и си признава, че се храни предимно навън, а за готвене отделя най-много по една вечер в седмицата.

В собственото си меню от няколко години менюто се свежда предимно до салати. „Не съм маниачка на диетите, но трябва да се спазват ограничения – заради здравето. Иначе много обичам и суши и ям поне два пъти в седмицата”, казва Кичка. От години певицата не е вкусвала и бял хляб и си приготвя сама - с ръжено брашно и семена. Ето и рецептата за него.

Домашен ръжен хляб

Продукти

150 мл кисело мляко

150 мл вода

4 с.л. сусамово олио

1 к.л. захар

1 ½ к.л. сол

1 ½ ч.ч. ръжено брашно

3 ч.ч. бадемово или друго безглутеново брашно

1 ½ к.л. мая

2с.л. ленено семе

1с.л. белено слънчогледово семе

кимион и маково семе за поръсване

Приготвяне

Смесват се продуктите без семената и се оставя да втаса на топло. След това се слагат семената и се меси. Пече се в загрята умерена фурна около половин час и после за завива за малко с кърпа. Ако имате пашина за хляб обаче е най-добре да го направите в нея, както правя аз.