Всички съвременни сортове произхождат от Китай
В много части на Азия диворастящият ориз се използва за храна от хората от най-дълбока древност, но според преобладаващото днес мнение е произлязло в долината на река Яндзъ в Китай. Археологическите данни от разкопките в Дяотунхуан показват, че в този регион диворастящ ориз се събира поне от 10 хилядолетие пр.н.е., но към 8 хилядолетие пр.н.е. е извършено и изкуственото отглеждане на ориз.
Генетичните изследвания също показват, че всички съвременни сортове ориз произлизат от долината на Яндзъ. Дълго време отглеждането на ориз е ограничено в централните части на днешен Китай, но в края на 3 хилядолетие пр.н.е. то бързо се разпространява в Югоизточна Азия и на запад към Индия. В Индия оризът първо се отглежда в алувиалните равнини на север, като в южните части на полуострова се разпространява в средата на 2 хилядолетие пр.н.е. През следващите столетия отглеждането на ориз продължава да се разпространява на запад към Близкия Изток.
Нов тласък на разпространението на отглеждането на ориз дава експанзията на исляма след 7 век. През този период ориз започва да се отглежда на север към Каспийско море и до долината на Волга, на запад на Пиренейския полуостров и в Сицилия и на югозапад в Северна и Западна Африка. През 15 век оризът се разпространява в Италия, а след това и във Франция.
В Америка отглеждането на ориз е въведена малко след откриването на континента, като още през 16 век той се превръща във важна култура в басейна на Карибско море и тропическите области на Южна Америка.
Отглеждането на ориз в България започва през 17 век. Площта му за периода 1944–1975 г. нараства от 60 хил. дка на 170 хил. дка, като най-голям производител е била област Пловдив, следвана от Пазарджишка, Старозагорска и Ямболска.
