Момичетата от Destiny Quartet: Обличаме класическата плънка в...

Автор:Лакомник

Тази седмица ви представяме момичетата от Destiny Quartet - Гери (цигулка), Ива (виола), Лори (виолончело) и Звезди (цигулка). Запазена марка на формацията са модерните аранжименти на произведения от класически композитори, филмови шедьоври и етномотиви. В основата на този оргинален проект стои тандемът на композитора Маурицио Абени (работил с Андреа Бочели, Луис Бакалов и редица други големи имена) и саунд инженера Марко Страчони (с над 500 филмови саундтрака и награди „Оскар“, „Златен Глобус“, „Златен лъв“ ...).

Интервю на Марина Христова

- Вие сте четири красиви и талантливи момичета. Остава ли ви време и енергия и за кулинарни подвизи?

- Гери: Благодаря за хубавите думи! Много съм щастлива, когато имам време да се отдам на някоя кулинарна идея. Това ми носи огоромно удоволствие и ме разтоварва от ежедневието, което в повечето случаи е изключително натоварено. Старая се да подслаждам и тежките репетиции, които в повечето случаи се провеждат у нас. Подкупвам и съседите с каквото остане, за да приемат по-леко работния ни процес.

Лора: Невинаги, разбира се, но когато настъпи моментът, се превръщам в жена-оркестър. Свиря на шпатула и на черпак, на миксер, на ренде, ножове и дъски...

Ива: Разбира се! Времето наистина не винаги стига, но няма по-приятно нещо от вкусно приготвена храна на масата и цялото семейство около нея! А когато съм заета, на помощ в кухнята влиза мъжът ми.

Звезди: Животът ни е отдаден на едно от изкуствата – музиката, а музикантите са известни с това, че ценят както доброто вино, така и добрата храна. Както се казва, „нищо човешко не ни е чуждо“, а според мен най-добрият начин да се докоснеш до кулинарната магия, е да се „забъркаш“ в нея. :)

- Какво обичате да готвите?

- Г.: Аз съм по бързите и ефектни неща. Никога не съм правила питки, козунаци и други туткави тутманици, но от скоро имам пекарна машина и това ме спасява.

Л.: Предпочитам тавичката и гювечето пред тиганите и тенджерите. Рецептите най-често включват зеленчуци, пиле, риба, но заради мъжкото присъствие в дома ми се налага да изневерявам на традиционните блюда.

И.:Обичам да готвя доста неща. Експериментирам с нови вкусове и кухни, когато имам

време! Нашите традиционни ястия също имат място на трапезата ни! Имам син на 6 г. и

освен вкусно, се опитвам да готвя и здравословно!

З.: Ооо, най-големият ми грях и изкушение са тестените печива! Логично и първото нещо, което се научих да правя, беше баница. Мисля,че бях на 10, когато замесих първата. Това си и остава моя „запазена марка“ вкъщи в неделната сутрин.

- Кои са любимите си рецепти?

- Г.: Ще Ви споделя моята любима рецепта за сьомга.

Най –добре подберете филе, но става чудесно и с котлети. Подреждате парчетата риба в подходяща тавичка. Мажете обилно отгоре с песто Дженовезе (има го във всеки супермаркет), настъргвате лимонова кора, поливате с лимонов сок, поръсвате с каперси, прибавяте в тавата чери доматчета (става и с обикновени). Накрая поръсвате с малко сол (имайте предвид, че песто пастата също е солена) и поливате със зехтин. Тайната е в печенето – точно 20 мин в загрята на 200 градуса фурна.

Л.: Категорично - пиле в тесто.

И.: Най-много обичаме вкъщи едно предястие с миди.

З.: Напоследък любима на мен и моите гости е една рецепта за свинско.

- Как поддържате фигурите си?

- Г.: С фитнес и плуване през лятото, а вчера направих и първата си тренировка по спининг.

Л.: Старая се да не смесвам прекалено много видове храни на един прием. Движа се енергично в живота, независимо дали става дума за разходка, домашна работа, игра с детето, музикална изява и т. н.

И.: Не съм любител на диетите! Балансираното и здравословно хранене е ключът. В

момента залагам на това и на тренировките във фитнеса. Гледам да съм в залата поне 3

пъти в седмицата.

З.: Перфектната фигура е субективно понятие. Аз мисля, че за жената е важно да се

чувства комфортно и да бъде много желана от любимия си! Аз започвам деня си с чаша топла вода, а за закуска - плодове и някоя пълнозърнеста бисквитка. Нямам храни табу в кухнята, но определено държа на баланса в храненето и избягвам пърженото, а мазните храни не са ми по вкуса. Обичам много да ходя пеша. Пия много вода, защото тя е като вътрешен душ за организма.

- Как се подготвяте за участие?

- Г.: На мен се пада тежката задача да организирам нещата и това е много натоварващо. Пиша мейли, търча за дрехи от чудесните ни партньори Notosgalleries - пробвам, пробвам, пробвам, товаря дрехи, микрофони... следя часовника и се успокоявам чак когато пристигна на саундчека и всички са там и музиката започне да се лее.

Л.: Рецептата е „с удоволствие”. Репетираме достатъчно, за да звучим като едно цяло, макар и в състав квартет. Обръщаме внимание на сценичната подготовка, доброто настроение и хумора, прическите, грима и облеклото.

И.: Нашата работа и като цяло работата на музиканта е свързана с много репетиции.

Организационно е сложно, но когато всяка от нас знае какво трябва да прави, нещата се

подреждат.

З.: Миговете преди участие са винаги свързани с един вълнуващ и много любим трепет.

Душ, грим, прическа, цигулката на рамо и няколко чифта обувки... готови сме за саундчек.

- На коя сцена или с кого мечтаете да свирите?

- Г.: Аз съм имала щастието да свиря със световни имена като Андреа Бочели, Хосе Карерас, Антони Дончев, Росен Миланов, Мила Георгиева, Васко Василев и мн. други. Но най-силно е било вълнението ми, когато съм била на една сцена с нашия композитор Маурицио Абени, който освен всичко друго, е и превъзходен пианист.

Л.: Всяка сцена е едно предизвикателство, но концерт със симфоничен оркестър зад гърба би било прекрасно изживяване.

И.: С работата ми в Софийска филхармония съм имала привилегията да бъда на една сцена с изключителни музиканти. Сега нямах възможността да свиря на концерта им с Ханс Цимер, надявам се следващия път да имам това удоволствие. Иначе, Мадона – ако

говорим за мечти.

З.: За щастие, съм имала честта да свиря на една сцена с някои от най-големите имена

на съвремието: Енио Мориконе, Джошуа Бел, моят професор Стойка Миланова и много

много други. Не крия удовлетворението си от това и пазя лични спомени от всяко

такова преживяване. Може би има едно име, което за мен е най-гениалният жив

филмов композитор - Джон Уилямс!

- Как се справяте с всички задачи - семейството и музиката?

- Г.: Единствено и само благодарение на любимия мъж до мен. Наистина е трудно, но аз обичам това което правя с цялото си сърце.

Л.: Когато аз не успявам, то те се справят с мен.

И.: С удоволствие! Това са двете неща, които обичам най-много.

З.: Имам на своя страна огромния шанс на съдбата, който ми поднесе моя съпруг! Той е

съумява да направи така, че да съм достатъчно пълноценна, както в работата си, така и в личния живот.

- Как избрахте стила, в който работите?

- Г.: Като съвремени изпълнители смятам че трябва да сме адекватни на забързаното време, в което живеем. За нас е огрмна чест и признание фактът, че Маурицио Абени е наш музикален продуцент.

Л.: Със сигурност не сме единствените, които се опитват да избягат от класическата рамка. В този смисъл, изборът не беше труден. Просто обличаме класическата плънка в модерно тесто.

И.: Винаги съм била отворена към нови идеи. Това, че преди съдбата да ме събере с

момичетата от Destiny Quartet, работата ми беше концентрирана повече към

класическата музика, не ми попречи, напротив! Сега съчетавам и двете. Хубавата

музика, била тя класика, поп, джаз, няма рамки и норми!

З.: Всъщност аз не чувствам стилова принадлежност. По-строгата „класика“ е това, в което съм възпитавана като цигулар. Но зрелостта ми даде свободата да избирам начинанията си. Участието ми в Destiny Quartet въплъщава всичко това. Музиката е

призвание, а съдбата ни поднесе Destiny... Destiny избра мен!

Пиле на Лора

Необходими продукти:

700 г готово тесто

700 г обезкостено пилешко месо

2 глави лук

200 г пресни гъби

червен пипер

черен пипер

магданоз

мащерка

олио

Начин на приготвяне:

Пилето се нарязва на хапки, лукът и гъбите – на полумесеци. Мазнината се загрява в дълбок съд. Запържва се пилешкото месо, след което се добавят лукът, гъбите и подправките и се пържи още 5 минути. Тесто се замесва с малко брашно, за да не лепне. Разделя се на две. Едната топка се разточва. Тавата се намазва с олио и кората се пренася в нея. Изсипва се плънката. Разточва се другата топка и се поставя върху плънката като капак. Горната кора се надупчва с вилица на няколко места. Пече се в предварително загрята фурна на 200 С до готовност. След като се извади от фурната, се напръсква с вода и се завива да се задуши.