Брашното и лакомствата пълни с ГМО
Над 25 на сто от хранителните стоки във всички български магазини съдържат модерната отрова - генетично модифицирани култури, без потребителите да са информирани за това. Законът у нас изисква това да е упоменато на етикетите, но производителите масово не го спазват, алармират експертите.
„Ако има голям етикет, сме сигурни, че никой няма да посегне към подобен продукт”, коментира специалистът от Асоциация "Биопродукти" Албена Симеонова.
Най-често във вносните вафли, чипсове и царевичното брашно се съдържа ГМО над разрешените до 0,9%. Съгласно българското законодателство, 25% от опаковката на тези продукти трябва да е с надпис ГМО.
„Толкова крайна мярка няма никъде по света. Как си представяте на една четвърт от опаковката на една вафла да пише ГМО. Бизнес операторът трябва да фалира. Кой ще купи такава вафла!?”, контрира обаче главният експерт на Българската агенция за безопасност на храните Любина Донкова и е категорична, че въпреки липсата на надпис, тези храни се контролирали от експертите й. Тя обаче признава също, че Агенцията по безопасност на храните обаче не разполага със собствена лаборатория за откриване на ГМО и затова се изпращали проби в други центрове. Досега ГМО е открито във фуражите, но макар добитъкът да се тъпче с генетично модифицирани култури, млякото, яйцата, сиренето и месото били безопасни.
„Контролираме най-вече колбасите, заради соевите съставки, тъй като те представляват риск. Основно се модифицират царевица и соя, а в по-малка степен захарно цвекло, рапица, памук, пшеница и ориз. Европейското законодателство е много рестриктивно по отношение на ГМО. Нашите стандарти обаче не са валидни за страни като САЩ, Бразилия, Чили, Индия, Канада. Това са рискови държави, защото при тях липсват тези регулации”, подчертава специалистката.
