Вкусните кори с плънка се приготвят по земите ни още от XI век
Баницата е безапелационната господарка на българската трапеза и от следващите редове ще се убедите, че тя е типично родно ястие, което съпътства живота на населението по нашите земи от векове.
Ранната история на това традиционно печиво, не е известна, но няма съмнение, че е твърде стара и отвежда към тъмните векове на Средновековието, когато славяните са населили Балканския полуостров. Някои разновидности като клин например, които се правят от две кори с плънка, напомнят за руски и украински пирог.
Сакралното присъствие на баницата в българската народна космогония ясно личи от една богомилска легенда за сътворението на света, известна от книгата „Разумник” (XI в.). Според нея Господ бил създал небето като връшник (глинен или метален съд за печене на хляб), а земята била плоска и гладка като току-що омесена пита. Когато решил да я захлупи с връшника, тя се оказала по-голяма и не се побирала. Тогава Господ я понатиснал от всички страни и така се появили планините, а земята се нагърчила и заприличала на баница.
Затова българската баница не е обикновено празнично ястие, а нещо много повече. Тя е една голяма идея.
